Luk 24 | BulCont | STEP | В първия ден на седмицата жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония.

Luke 24

Възкресението на Иисус Христос

Мт. 28:1-10 ; Мк. 16:1-8 ; Йн. 20:1-10

1 ^a В първия ден на седмицата ^{▼▼ 24:1 Има се предвид неделният ден, когато Иисус Христос възкръснал и който е първи поред от еврейската седмица.} жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. 2 Те намериха камъка отместен от гроба, 3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 ^c И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. 5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. 7 ^d Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ 8 Тогава те си спомниха думите Му.

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. 12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.

Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

Мк. 16:12-13

13 ^e В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. 14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. 15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. 16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. 17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ 19 ^f И Той ги попита: „Какво?“Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. 21 ^g А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. 22 ^h Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба 23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. 24 ⁱ Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ 25 ^j Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ 27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.

28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. 29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“И Той влезе, за да остане с тях. 30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. 31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. 34 ^k Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. 35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.

Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

Мт. 28:16-20 ; Мк. 16:14-18 ; Деян. 1:6-8

36 ^l Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ 37 ^m Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. 38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? 39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ 40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. 41 ⁿ Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ 42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. 43 Той взе и яде пред тях.

44 ^o ^p ^q След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ 45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, 46 ^r и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден 47 ^s и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 ^t И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“

Възнесение на Иисус Христос

Мк. 16:19-20 ; Деян. 1:9-11

50 Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 ^u И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. 52 ^v А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.